Успешното осветление

То не просто ни помага да виждаме, а и да мислим… Да сме здрави, бодри, креативни и продуктивни. Ето как.   

от Теодора Николова 

Дизайнът на офис осветлението винаги се е фокусирал най-вече върху количеството светлина, необходимо за работа, стратегиите за оптимизиране на визуалния комфорт и използването на максимално количество дневна светлина, за да се редуцира енергийният разход на сградата. Характеристиките на светлината, които влияят върху биологичния часовник обаче, остават често извън светлината на прожектора на дизайнерската мисъл. С други думи малко внимание се отделя на разбирането как светлината влияе на физиологичните и психологически процеси, обусловени от циркадния ритъм, който регулира съня, бодърстването и настроението, а оттук и здравето, ефективността и креативността. Дневната светлина е идеалният регулатор на този природен ритъм. Но ние работим в закрити пространства. Дори и в тях да има слънчева светлина, тя се оказва недостатъчна. Въпросът е как да постигнем оптимален ефект с неизбежно необходимата изкуствена светлина. 


Деца на слънцето 

Такива сме, без в това да влагаме и грам поезия. Човешкият биологичен вид има дневна природа. Той е активен през светлата част от денонощието и спи през тъмната. Със забележителното си откритие – огъня, е удължавал донякъде вечерната си активност. Така е било хилядолетия. До дързостта на Томас Едисон да промени човешката природа с един нищо и никакъв стъклен балон във формата на круша с нажежаема жичка, който обаче има способността да „изтрие“ нощта. Какво се случва ли? Слънцето все така си изгрява и залязва, все така променя плавно спектъра си – от късите вълни на синята светлина с висока цветова температура (това е ярката светлина сутрин и през деня) до дългите вълни на жълто-червената светлина с ниска цветова температура (топло-приглушената светлина привечер). И все така синият спектър активира мозъка и води до състояние на будност, а жълто-червеният постепенно успокоява активността, за да се стигне с настъпването на тъмнината до отделянето на мелатонин, който подготвя тялото за съня. Или иначе казано – да се осъществи циркадният ритъм „будно състояние – сън“ и то по най-ефективния за организма начин. Изкуственото осветление обаче, към което вече категорично се прибавя и светлината от мониторите на компютрите, телефоните и таблетите, отлага настъпването на тъмнината, оттук и на отделянето на мелатонин, за сметка на прекомерното (на практика би могло да е 24-часово) удължаване на времето на синята светлина. Ефектът е все едно удряме с чук по вътрешния си часовник и очакваме той да продължи да си работи безпроблемно. Нещо, което обаче е невъзможно. 


ОСВЕТЛЕНИЕ. ЗДРАВЕ. УСПЕХИ. 1509

Илюстрация на циркадния цикъл и човешките физиологични състояния.

Circle of Life или часовникът, без който не можем               

Разговорът за осветлението не може да не започне с циркадния ритъм. Той включва всички биологични процеси, чиято цикличност се определя от денонощния цикъл или иначе казано от наличието и липсата на слънчева светлина. Вътрешният часовник е жизненоважен за физическото и ментално здраве. Независимо от мита за депресирания, страдащ от безсъния и обсесии, но създаващ гениални творби артист, истината е, че за да бъдеш креативен и продуктивен, е важно да си физически и психически здрав. А то е невъзможно без правилното тиктакане на вътрешния часовник. Предизвикателството към него е, че отдавна сме се отделили от естествената среда, в която само слънцето е източникът на светлина, и около 90% от времето, в което будуваме, прекарваме на закрито – при смесено или изкуствено осветление. Системното нарушаване на биологичния ритъм води първо до нарушения и влошено качество на съня, което не позволява пълноценното възстановяване на организма, загуба на чувството за бодрост, нестабилност в настроенията и дори опасност от редица тежки заболявания като диабет, сърдечносъдови и ракови. Затова е задължително мисленето на офис осветлението специално да се концентрира върху взаимодействието между човека и светлината и влиянието й върху физиологичните системи и психиката. Колкото повече това се случва, толкова повече ще се повиши ефектът от устойчивото осветление, което вече освен че ще пести енергия, ще поддържа доброто здраве и самочувствие на работещите, което пък ще повиши креативността и ефективността на работата и успеха на бизнеса.
ОСВЕТЛЕНИЕ. ЗДРАВЕ. УСПЕХИ. 1510

Инсталацията на Philippo Taidelli „Cells: Healthcare of the future“, представяща връзката между технология, светлина и здраве, Fuorisalone 2018, Милано

Космическият опит или как умното осветление „поправя“ часовника  

Миналата година флуоресцентното осветление на Международната космическа станция беше заменено със смарт LEDсистема с идеята, че светодиодите използват по-малко енергия, не съдържат стъкло и живак, така че не могат да причинят нараняване или замърсяване на средата при счупване в условия на безтегловност, и траят повече. Но най-вече с идеята да се подобри качеството на двата жизнени цикъла на астронавтите – сън и бодърстване, или иначе казано да се настрои биологичният часовник, който абсолютно се дезориентира от факта, че в Космоса няма ден и нощ. Станцията обикаля Земята всеки 90 минути, което позволява на астронавтите да се наслаждават на 16 изгрева и залеза за 24 часа. Това е един от случаите, в които поговорката „много хубаво не е на хубаво“ важи в пълна сила, защото обилието от изгреви и залези нарушава тотално циркадния ритъм, което е и едно от най-опасните за здравето на астронавтите следствия от работата в открития Космос. Базираната на LED смарт осветителна система е таргетирана не само към фоторецепторите – пръчици и колбички, отговорни за зрителния образ, а и към третия вид фоторецептори, открити сравнително скоро – нова група ганглийни клетки, които предават светлинна информация чрез фотопигмента меланопсин. Те нямат особено важна роля в процеса на виждане, но посредством ретино-хипоталамичния тракт кореспондират с биологичния часовник  и оттук влияят върху всички физиологични и психически процеси, свързани с него - най-вече съня, чувството за бодрост, настроението. Синята светлина активира най-силно меланопсина, колкото по-топъл става спектърът, толкова по-слаба е активацията. Червената светлина има минимален ефект. Смарт системата на кораба предлага три сценария – бяла светлина за нормални работни часове, димирана, със занижени сини вълни светлина за подготовка за сън, обогатена със син спектър светлина за бодърстване при необходимост и нощна работа. Чрез тази възможност за спектрално регулиране се регулира и активацията на меланопсина. По този начин се възстановява и обичайният циркаден ритъм. 

ОСВЕТЛЕНИЕ. ЗДРАВЕ. УСПЕХИ. 1511

Поглед през прозореца на международната космическа станция.

„Less is more“ или осветлението и креативността  

Архитектурният постулат на Мис ван дер Рое, който освен есенция на минимализма, може да има и своите многопосочни тълкувания, свързани с различни страни на съвременния лайфстайл, важи с пълна сила и за осветлението. Колкото и да е странно най-честият проблем в офисите е преосветеността. „Умереността“ важи и за естествената, и за изкуствената светлина.  Дневната светлина е задължителна в интериора. Полезно е и правилото – да няма работно място, отдалечено на повече от 10 метра от прозорец. Изследване показва, че хора, които работят при оскъдна дневна светлина, спят средно с 46 минути по-малко и имат по-непълноценна почивка. Естествено намалява и креативността. Прекаленото количество дори от нещо добро обаче се превръща в лошо. Твърде обилната слънчева светлина може да изпълни работната среда със заслепяващи отблясъци и неприятна топлина. Така че интегрирането на системи, които да регулират интензитета и насочеността на слънчевата светлина, е задължително.  

 Същото важи и за изкуственото осветление. Изследвания показват, че хората са по-креативни в разрешаването на проблеми, когато работят при 150 lux, а не при 500 lux, както е обичайно в офисите. Психологически това се обяснява с факта, че при много силна светлина се страхуваме да мислим out of the box, защото се чувстваме под наблюдение, което намалява усещането ни за свобода и увеличава страха ни от критика и неодобрениеМоже да се обясни и иначе – при преосветеност виждаме ясно границите на пространството, а това ограничава подсъзнателно и мисленето ни. При по-умерена осветеност границите на пространството стават не така ултимативно поставени, то сякаш се разширява или поне съдържа опции за разширение. Това усещане се предава и на мисловните механизми в съзнанието, които стават по-отворени и пластични и допускат в себе си по-нестандартни идеи. Освен това по-умерената осветеност не позволява на окото да се фокусира върху детайлите от заобикалящата среда и дава свободата да се съсредоточим върху голямата картина или абстрактното мислене, основа на креативността.  

През 60-те и 70-те години, когато все още основно се работи на хартия, офисите са облени от ненужно, дори вредно голямо количество светлина, с малка или нулева флексибилност. Резултатът е пилеене на енергия, проблеми с очите и главоболие. Преосветеността днес би довела освен до горните неща и до още по-тежки последствия заради отблясъците по мониторите. Днешните работни места изискват прецизно определяне на количеството необходима светлина и използването на флексибилни осветителни системи и висок клас осветителни тела за качествена и подлежаща на регулиране като спектър и интензитет светлина.  

ОСВЕТЛЕНИЕ. ЗДРАВЕ. УСПЕХИ. 1512

Rene Magritte, картина от серията Empire of Light, създавана в периода 1947-1965. Ключът към магичността й е сюрреалната комбинация на дневно небе над нощна Земя.

Амбиентно или индивидуално осветление     

„Нехармоничността на светлинната вълна е такава, че ако беше звук, щяхме да полудеем“. Слава Богу очите ни щадят повече от ушите. Но целта за максимално хармонизиране на светлинната вълна е изключително важна при създаването на здравословна и креативна работна среда.  

През 70-те офисите греят като стадиони с амбиентно осветление от порядъка на 1000 – 1500 lux. След като компютрите заеха категорично своите места, количеството светлина от амбиентното осветление падна до 1/3 от това през 70-те. Днес най-често е между 250-450 lux, което е все още много. То е необходимо дотолкова, че да можем спокойно да се ориентираме в средата и да имаме максимално добра видимост на екрана. Психологически е нужно за сигурността ни, защото се нуждаем да виждаме в перспектива. Така имаме контрол над средата и ситуацията, чувстваме се по-спокойни, уверени, свободни, а оттук и по-креативни. Смята се, че оптималното амбиентно осветление е 50-100 lux, ако се налага четене на документи – 200-500 lux. И точно този момент създава конфликт в изискването към осветлението. Иначе казано – преминаването между дигитални и аналогови задачи в работния процес. Четенето на хартия изисква 4-5 пъти повече светлина, отколкото работата на монитор. Така ако амбиентното осветление е достатъчно за четене на хартия, то ще е прекалено силно за работа на монитор и ще предизвиква ненужен разход на енергия и вредни отблясъци. И обратното – ако е достатъчно за монитор, то ще е недостатъчно за четене на хартия. Решението е едно - понижаване на интензитета на амбиентното осветление и комбинирането му с индивидуално осветление.  


ОСВЕТЛЕНИЕ. ЗДРАВЕ. УСПЕХИ. 1513

Рисунка, с която Humanscale илюстрира един от своите light tips – най-ефективно е да насочим и доближим настолната си лампа към документа, който четем на хартия, и да намалим интензитета на светлината, идваща от тавана.

Лампата на бюрото

Индивидуалното осветление драстично намалява разхода на енергия. То може да бъде управлявано като интензитет и насочване в зависимост от индивидуалните нужни във всеки един момент, което пък намалява и работния стрес. Допринася за повишаване на качеството на светлината, контрола над нея и оттук на личния комфорт. Индивидуалното осветление, освен че решава индивидуалната нужда от светлина в зависимост от изискването на работния процес, решава и проблема с различното количество светлина, от което имат нужда хората на различни възрасти, обитаващи един и същи офис. Окото постепенно губи способността си за фокусиране върху близки предмети, намалява и способността му за възприемане на светлината. Това се дължи на нормални физиологични промени. Симптомите, следствие от тях, започват около 45-тата година. Изискването за светлина след 50-тата ни година е с около 100 % по-голямо в сравнение с периода между 20-те и 30-те ни години. Замъглено виждане, главоболие – са последствията от неадекватното към изискването на възрастта количество светлина. Индивидуалното осветление позволява да коригираме това количество, като отдалечаваме или приближаваме лампата към повърхността, която искаме да бъде осветена, а също и да коригираме ъгъла, за да елиминираме отблясъците. Да насочим и доближим настолната си лампа към документа, който четем на хартия, е по-ефективно, отколкото да се опитваме да си доставим същото количество светлина, като засилим осветлението на тавана. Така само ще предизвикаме известно напрежение в окото заради точковия източник и в същото време ще загубим количество светлина, разсеяло се по пътя от източника до повърхността, която искаме да се освети. Затова интензитетът на светлината отгоре трябва да се намали за сметка на този от настолната лампа. Изобщо хармонизирането на амбиентното и индивидуалното осветление и светлината, идваща от монитора, е първостепенна задача за постигане на ефикасно осветена работна среда. Окото се адаптира трудно от дигиталния към аналоговия носител. Стресът води до усложнения и за него, и за психиката. Затова е важно преходът екран-околна среда да бъде максимално плавен. Така че гледката на потънала в мрак стая, сред която трепти само островчето на осветеното бюро, може и да навява уютни мисли за романтична отдаденост на работата, но не е добро решение.  

ОСВЕТЛЕНИЕ. ЗДРАВЕ. УСПЕХИ. 1514

Зониране и светлината 

Според научните изследвания синята светлина влияе на способността ни за справяне със задачи, които изискват творчество. Затова много автори предпочитат да изпробват фантазията си и да пишат сутрин, като оставят следобедните часове за по-аналитични занимания – редактиране, четене, обмисляне. Това е свързано и със синхронизиране на прехвърлянето на активността от дясното към лявото полукълбо следващо циркадния ритъм. Различната цветова температура влияе различно на психиката – прави ни по-концентрирани и активни или по-вглъбени. В зависимост от това трябва да се прецизират спектралните характеристики на осветлението в различните работни зони на офиса. 

ОСВЕТЛЕНИЕ. ЗДРАВЕ. УСПЕХИ. 1515

Портрет на младия Стив Джобс, фотография на Diane Walker. Стоящата лампа осветява точно толкова пространството, колкото да даде възможност за добра ориентация в него и да загатне границите му, без да ги преекспонира.

Light is Light 

И така, за да постигнем успешно осветено работно пространство, в което ще се чувстваме здрави, ефективни и креативни, е важно първо да преценим необходимото количество светлина. След това да изберем прецизно висок клас осветление и да заложим в осветителната система възможности за регулирането на интензитета и спектралните характеристики на светлината. Има смарт системи със соларни сензори, които позволяват характеристиките на изкуственото осветление да се променят заедно с промяната на слънчевата светлина в хода на деня. А това, макар че тук на Земята нямаме 16 изгрева и залеза в денонощие, е много добре за прастария, жизненоважен циркаден ритъм.

ОСВЕТЛЕНИЕ. ЗДРАВЕ. УСПЕХИ. 1516

Light Therapy Bar в Копенхаген, дизайн на Studio David Thulstrup.