Мозъка зад красотата

Когато предпочитанието и физиологията не съвпадат

През 2019 г., по време на Седмицата на дизайна в Милано, Google създаде инсталация, наречена A Space for Being, заедно с Muuto, Reddymade Architecture и International Arts + Mind Lab към Университета „Джонс Хопкинс“. Идеята беше пленително проста. Посетителите влизаха в три стаи, наречени Essential, Vital и Transformative. Всяка от тях представяше различна композиция от цвят, мебели, осветление, текстура, звук и аромат.

Участниците носеха специално разработена гривна, докато преминаваха през средите. Тя записваше физиологични сигнали, включително сърдечна дейност, честота на дишане, температура на кожата, кожна проводимост и движение. Накрая всеки посетител получаваше визуално представяне, което показваше в коя среда физиологичният му отговор е подсказвал, че се чувства най-„спокоен“.

Това, което ме интересува в проекта, не е идеята, че Google по някакъв начин е открил формулата за перфектната стая. Не е така. А възможността да съществува несъответствие между това, което съзнателно мислим за дадена среда, и това, което телата ни изживяват в нея. Може да погледнете една стая и да решите, че е любимата ви, докато физиологичният ви отговор разказва друга история.

Намирам тази разлика за завладяваща. Защото ако съзнателното естетическо предпочитание и физиологичният отговор не са непременно едно и също нещо, „Харесва ми“ се оказва доста непълна мярка за това дали един дизайн работи.

Това не премахва субективността. Точно обратното. Сюзън Магсамен, изпълнителен директор на International Arts + Mind Lab, прави важно разграничение: споделяме обща човешка биология, но обусловеността, опитът и генетиката допринасят за различни реакции към естетическите преживявания. Обективното и субективното съществуват едновременно.

И може би точно тук сме бъркали красотата с дизайна.

Значи дизайнът все пак е субективен?

Разбира се, част от преживяването ни за него е. Двама души ще влязат в една и съща стая и ще я изживеят различно. Един намира стената от открит бетон за успокояваща. Друг я усеща като студена. Стая в наситено червено може да зареди един човек с енергия и да претовари друг. Паметта, културата, очакванията и личният опит правят пълната предвидимост невъзможна.

Но това не прави дизайна произволен.

Все още има ограничения. Има човешка физиология. Има модели на внимание и възприятие. Има ергономия, акустика, светлина, близост, движение и контекст. Има и предназначението на средата на първо място. Дизайнът работи в рамките на тези условия. Не можем надеждно да предпишем какво точно ще почувства някой, но можем да оформим условия, които правят определени преживявания по-вероятни.

Това разграничение има значение.

Помислете за бюрото, на което работите

Представете си, че се опитвате да напишете нещо трудно. Екранът ви е обърнат към натоварен маршрут на движение. Хора непрекъснато пресичат периферното ви зрение. Зад вас се водят два разговора. Светлината се отразява в екрана. Телефонът ви е до клавиатурата. Столът ви изисква съзнателно нагласяне, за да остане удобен.

Все още сте напълно способни да работите. Просто от мозъка ви се иска да свърши повече работа, преди да стигне до работата, която ви интересува.

Сега премахнете част от тези изисквания. Овладейте отблясъците. Намалете конкуриращите се разговори. Ориентирайте работното място встрани от движението. Изместете ненужните предмети извън непосредственото зрително поле. Дайте на тялото опора, без да изисквате постоянна намеса. Нищо магическо не се е случило. Средата просто е спряла да се конкурира толкова агресивно за вниманието ви.

Това е когнитивно натоварване, придобило физическа форма.

А сега помислете за една организация

Преминете от едно бюро към цяла работна среда и последиците стават по-интересни. Представете си организация, която казва, че сътрудничеството е важно, а дава на всички пространства, проектирани почти изцяло за индивидуална работа. Или която казва, че концентрацията е важна, а разполага работата, изискваща фокус, до основните маршрути на движение. Или която твърди, че йерархията изчезва, докато ръководителите заемат най-добрата светлина, гледки и пространство зад затворени врати.

Физическата среда съобщава нещо различно от презентацията в PowerPoint.

Хората научават как работи една организация отчасти чрез това какво средата ѝ прави лесно, трудно, видимо и недостъпно. Една маса определя как хората се събират. Един вход определя достъпа. Акустиката влияе върху това дали един разговор се усеща като личен. Разстоянието променя вероятността за среща. Мебелите влияят върху отношението ни към средата, върху стойката и върху достъпа до движение през деня.

Нито едно от тези неща не диктува поведението. Заедно обаче те установяват физическите условия, в които поведението се случва.

Те променят неговата вероятност.

Затова все повече ми е неудобно да разглеждам дизайна на работната среда като съвкупност от предмети. Ние проектираме условия за поведение.

Същото се случва и около семейната маса

Принципът става още по-ясен у дома. Помислете за две версии на абсолютно една и съща семейна вечеря. Същите хора. Същата храна. Същото количество време.

В първата стая телевизорът остава в периферното зрение на всички. Телефоните са на масата. Ярко общо осветление придава на всеки предмет еднаква визуална тежест. Хората седят без ясна ориентация един към друг. Във втората масата установява ясен център. Лицата са комфортно осветени. Телевизорът изчезва от полезрението. Телефоните имат очевидно място другаде. Разположението на местата естествено поставя хората в разговор.

Гарантира ли втората стая смислена семейна вечеря? Разбира се, че не. Някой може все пак да е уморен. Някой може да е раздразнен. Децата може да се карат. Животът си остава живот.

Но нещо важно се е променило. Средата е направила разговора по-лесен, а разсейването по-малко конкурентно. Никой не се е нуждаел от табела с надпис „СВЪРЖЕТЕ СЕ СЪС СЕМЕЙСТВОТО СИ“. Условията са се променили и определено поведение е станало по-вероятно.

Това променя отговорността на дизайнера

Щом започнете да мислите за дизайна по този начин, познатите дизайнерски решения започват да носят различна тежест.

Материалът вече не е просто въпрос на покритие. Неговата температура, текстура, отражателност, акустични свойства и начинът, по който старее, влияят върху това как докосваме, чуваме и изживяваме едно пространство. Цветът не е просто палитра. Той променя контраста, визуалната йерархия, възприеманата яркост и емоционалния характер на средата. Пропорцията определя отношенията между тяло и пространство, между интимност и изложеност, между свиване и отвореност. Светлината насочва вниманието, разкрива материала и влияе върху биологичните ни ритми. Акустиката определя какво достига до нас и какво трябва да се стараем да пренебрегнем.

Дори самата красота става по-интересна, разгледана през тази призма. Удоволствието от допира до нещо красиво направено има значение. Съгласуваността на композицията има значение. Начинът, по който дневната светлина се движи по един материал, има значение. Това не са излишества, стоящи извън функцията. Те са част от сетивната информация, чрез която разбираме и изживяваме заобикалящото ни.

Тогава отговорността на дизайнера не е да премахне сетивната информация. Една напълно неутрална среда трудно би представлявала смислено човешко преживяване. Отговорността е да разбере какво заслужава акцент, какво трябва да отстъпи назад и как различните сигнали в една среда работят заедно.

Това води до различен набор от дизайнерски въпроси. Какво трябва да съобщава този материал чрез допир? Къде трябва естествено да се спре погледът? Трябва ли това пространство да насърчава интимност или отвореност? Къде движението трябва да е очевидно? Какво заслужава акустична уединеност? Кога средата трябва да ни стимулира и кога да ни остави на мира?

Това са дизайнерски решения. Те имат естетически последици, но започват от човешкото преживяване.

Невроестетиката заема точно тази територия, изследвайки как естетическите преживявания взаимодействат с възприятието, емоцията, познанието и биологията. Проектът A Space for Being направи някои от тези иначе невидими реакции видими. Той не сведе красотата до формула. Ако изобщо нещо, показа колко по-богата е връзката ни със заобикалящото ни от съзнателното ни мнение за него.

Истината за дизайна

Всяка среда вече влияе върху нещо. Въпросът е дали това влияние е случайно или преднамерено.

Работната среда влияе върху това как се концентрираме и как се срещаме един с друг. Домът влияе върху това как се събираме и как се оттегляме. Мебелите определят отношението ни към средата, влияят върху стойката и определят колко лесно се движим. Светлината влияе върху това какво привлича вниманието ни. Пространството влияе върху близостта, уединението и срещата.

Дизайнът не контролира тези резултати. Той установява условия.

И когато тези условия са изградени върху човешкото поведение, физиологията, контекста и предназначението, вероятността за желаното преживяване нараства.

Затова вече не намирам „Харесва ми“ за особено интересно като окончателна присъда за дизайна. Харесването и нехаресването принадлежат на вкуса. Дизайнът има повече работа за вършене.

Красотата може да бъде субективна.

Дизайнът не може да си позволи да бъде произволен.

Лъчезар Цветанов
Основател и креативен директор
Studio Novo

Лач е дизайнер в областта на промишления и мебелния дизайн с над две десетилетия опит на пресечната точка между дизайна, човешкото поведение и бизнеса. Работата му е отличена с повече от 100 международни награди за дизайн, сред които „Red Dot“, „iF Design Award“, „IDEA“ и японската награда „Good Design Award“. Той основава „Studio Novo“, за да предложи стратегически, ориентиран към човека дизайн на работните пространства на амбициозни компании в България и ЕС.

Източници

Google Design, A Space for Being: Exploring Design’s Impact on Our Biology. Разказът на Google за инсталацията от Седмицата на дизайна в Милано през 2019 г. и нейното изследване на невроестетиката, сетивните среди и физиологичните реакции.

Muuto, A Space for Being: Exploring Design’s Impact on Our Biology. Разказът на Muuto за сътрудничеството с Google, Reddymade Architecture и International Arts + Mind Lab към Университета „Джонс Хопкинс“, включително мисленето зад трите мултисетивни среди.