Всичко е проектирано

Проектирано по подразбиране vs. Проектирано с намерение

Помислете върху това: почти 70% от изградената ни среда е резултат от дизайнерски решения. Улици, офиси, апартаменти, транспортни системи, мебели, дигитални интерфейси — всичко това е проектирано. И все пак изследванията показват, че само 10–15% от тези среди са създадени с дълбока целенасоченост — пространства, в които формата, поведението и смисълът са умишлено съгласувани. А останалите? Те са проектирани по подразбиране — водени от цена, удобство или навик, а не от смисъл и цел.

Този дисбаланс се проявява в ежедневието ни. Помислете за мрачния офис със сив килим и премигващи лампи в сравнение с внимателно проектираното работно място, където естествената светлина, гъвкавите мебели и акустичният баланс насърчават фокуса и здравето. Първото ни изтощава; второто ни поддържа.

Ако обърнем сценария — ако дори половината от нашия свят бъде проектиран с намерение — подобрението в качеството ни на живот би било поразително. Представете си да изпитвате 30% повече радост през деня, 40% повече спокойствие, 50% повече вдъхновение — не чрез чудо, а просто защото пространствата и предметите около вас са създадени, за да ви подкрепят.

Отвъд възвръщаемостта: Икономиката на радостта

Твърде често дизайнът се оценява през икономическата призма — възвръщаемост на инвестицията, стойност при препродажба, показатели за ефективност. Но истинската история на дизайна се разказва чрез поведение и емоция. Повдига ли обществената библиотека духа ни? Канят ли ни площадите да се свързваме? Насърчава ли един стол движението вместо застой?

Днес знаем, че добре проектираните работни места увеличават продуктивността с 20–25%, а внимателно планираните градове корелират с по-високи индекси на щастие. Но числата сами по себе си пропускат същността. Същността на дизайна се крие в това, което Фостър нарича „удоволствие и наслада“ — онова възвишено чувство на присъствие, когато средата ни е в хармония с нашата човечност.

Ефектът на High Line

Малко примери илюстрират това по-ясно от High Line в Ню Йорк. Някога ръждясала индустриална железопътна линия в западната част на града, тя беше пренебрегнат белег върху градската тъкан. Чрез визия и дизайн тя се превърна в един от най-известните градски паркове в света.

Да, статистиката е впечатляваща: милиарди икономическо въздействие, милиони посетители и рязко покачване на стойността на околните имоти. Но числата само шепнат в сравнение с това, което самото преживяване извиква. Радостта да вървиш над трафика. Почивката на дървена пейка, заобиколена от диви цветя. Мигновеното удивление от гледката към Хъдсън, обрамчена от стомана и небе.

High Line е доказателство: дизайнът може да превърне отсъствието в присъствие, пренебрежението — във възхищение, а функцията — в удоволствие.

Моят поглед към дизайна

Като дизайнер никога не съм възприемал дизайна като украса. За мен дизайнът е форма на стратегия, превърната в нещо осезаемо. Той е въпрос на задаване на правилните въпроси:

• Какво поведение трябва да подпомага това пространство?
• Какъв разговор трябва да провокира?
• Какво чувство трябва да остави след себе си?

Независимо дали става дума за офис стол, работно място или цял квартал, дизайнът е невидимата сила, която оформя не само начина, по който работим, но и начина, по който се чувстваме, свързваме и процъфтяваме.

Дестинацията

Ако всичко е проектирано, тогава предизвикателството не е да докажем съществуването на дизайна, а да изискваме по-добър дизайн — целенасочен, радостен дизайн.

Защото качеството на живота не се измерва само с доходи и статистика. То зависи и от това колко радост извличаме от ежедневието — влизайки в библиотека, сядайки на стол или разхождайки се в парк, изграден върху стара жп линия.

И именно това, в крайна сметка, е обещанието на дизайна: не просто ефективност или възвръщаемост, а възможността да живеем по-настоящем, по-пълноценно и с повече радост.

Лъчезар Цветанов
Основател и креативен директор
Studio Novo